Маймуни се движат във виртуални светове само с мисълта си
Маймуни успешно се придвижват в различни виртуални среди само с мисълта си благодарение на интерфейс мозък–компютър (BCI). Изследователите се надяват резултатите някой ден да помогнат на хора с парализа да изследват дигитални светове или по-интуитивно да управляват електрически инвалидни колички.
Петер Янсен от KU Leuven и колегите му поставят по три импланта на три макака резус. Всеки имплант има 96 електрода. Те са разположени в първичната моторна кора и в дорзалната и вентралната премоторна кора. Първата е свързана с физическото движение и често се използва в BCI изследвания; другите две вероятно обработват планирането на движенията по-абстрактно.
Модел с изкуствен интелект разчита електрическите сигнали и ги превръща в движения на виртуални аватари върху 3D монитор, позволявайки на маймуните да ги контролират.
Експерименти с виртуална навигация
Животните управляват сфера в пейзаж, наблюдаван от фиксирана гледна точка. Те насочват и анимирани маймунски аватари от трето лице, подобно на персонажи във видеоигра.
В следващи тестове се придвижват из виртуални сгради, отварят врати и преминават между стаи, показвайки сложен контрол над симулираната среда.
По-абстрактна връзка с движението
Много по-ранни опити с хора изискват мисъл за конкретно действие, например движение на пръст, за управление на курсор. Янсен смята, че мястото на сензорите при маймуните достига по-интуитивно и по-високо ниво на двигателно планиране.
„Разбира се, не можем да попитаме маймуните, но смятаме, че това е по-интуитивен начин за управление на компютър“, казва той. Хората често сравняват сегашните BCI с „опит да раздвижиш ушите си“ — непривично и понякога разочароващо преживяване, изискващо седмици или месеци практика.
Възможности за приложение при хора
Янсен вярва, че подходът може да улесни виртуалната навигация или управлението на колички при парализа. Предупреждава обаче, че изпитанията с хора още не са непосредствено предстоящи.
„Остава работа, за да установим точно къде да имплантираме при човек, защото местоположението на много от тези области е слабо известно“, обяснява той. „След това би трябвало да е възможно, дори по-лесно, защото можем да обясним на човека какво да прави“.
Гъвкавост и абстрактни мозъчни функции
Андрю Джаксън от Newcastle University подчертава способността за контрол от различни перспективи и в различни ситуации. BCI може да достига области, които представят движението абстрактно, позволявайки адаптация като използването на един контролер за различни игри.
„Имам няколко бутона и във всяка игра трябва да разбера връзката им с действията. Това е сравнително лесно, защото комбинациите са ограничени“, казва Джаксън. „Ако новата игра изискваше да оставя контролера и да отворя хладилника, щеше да е много по-трудно“.
По-ранни изпитания с хора
Вече са провеждани по-прости опити. Мъж с парализа пилотира виртуален дрон през сложен маршрут с препятствия, като си представя движение на пръстите, а AI модел разчита мозъчните сигнали.
В друго изследване човек мислено пише с химикалка и компютърът превръща сигналите в текст. Примерите показват нарастващите възможности на BCI.
Човешкото изпитание на Neuralink и трудностите
През 2024 г. Neuralink, съоснована от Илон Мъск, обяви първото си BCI имплантиране на човек, позволяващо управление на курсор. По-късно беше съобщено, че след около месец приблизително 85% от електродните нишки са се разместили, силно влошавайки контрола.
Компанията е критикувана за предполагаема жестокост към животни при експериментите, което Мъск отрича. Тя е била обект и на американски правителствени разследвания, които според съобщения са застинали при администрацията на Тръмп.
Научна публикация: Science Advances DOI: 10.1126/sciadv.adw3876