Как да преосмислим твърдите убеждения и да развием отворено мислене

Писателите често изследват сложността на човешкото разбиране. Лев Толстой отбелязва: „Най-трудните въпроси могат да бъдат обяснени на най-бавно схващащия човек, ако още няма мнение за тях; но най-простото не може да стане ясно на най-умния, ако е твърдо убеден, без сянка на съмнение, че вече знае“.

Това съответства на дълго разпространена психологическа представа: много хора силно се съпротивляват на промяната на мнение. Подсилена от социалните мрежи, тази негъвкавост често се посочва като двигател на политическата поляризация през последните двадесет години.

По-новите резултати са по-оптимистични. Стефани Долбиър от Калифорнийския университет в Лос Анджелис и колегите ѝ описват няколко метода за насърчаване на отвореността. Решаваща изглежда способността да се понася емоционален дискомфорт.

Какво е отворено мислене?

Както много психологически черти, то съществува в спектър. Често се оценява чрез съгласие с твърдения като:

• Хората трябва да отчитат доказателства, които противоречат на предпочитаните им заключения.
• При труден въпрос трябва да разгледаме няколко възможни отговора, преди да заключим.

Противоположната нагласа може да се изрази така:

• Промяната на мнение е признак на слабост.

Силното съгласие с първите две и отхвърлянето на третото обикновено означават по-голяма отвореност. Такива хора разглеждат други перспективи и обновяват възгледите си с нова информация, вместо да се придържат твърдо към едно мнение.

Предимствата на интелектуалната гъвкавост

Тя носи конкретни ползи. Филип Тетлок от Пенсилванския университет и колегите му показват връзка с точността на прогнозите. В двегодишно състезание с над 700 участници „суперпрогнозистите“ се представят значително по-добре от средното и по-охотно променят мнението си при нови доказателства.

Гъвкавостта предпазва и от ирационални убеждения. Конспиративните теории често използват прибързани заключения за сложни събития; отвореният ум насърчава по-задълбочена проверка.

Пречки пред отвореното мислене

Признаването на грешка може да засрами и нарани егото, затова хората запазват мнението си, за да не загубят лице. Религиозните и политическите убеждения често са част от самоличността. Промяната им може да се усеща като заплаха за цялостното чувство за себе си.

Мозъкът защитава егото с „мотивирано разсъждение“: търси потвърждение на старите предположения, дори чрез логически грешки, дезинформация или защитни реакции срещу възражения.

Стратегии за развиване на отвореност

Необходима е смелост да се понесе вътрешният дискомфорт. Първа стъпка е по-добро осъзнаване на емоциите. Изследване от 2019 г. за „мъдро разсъждение“ установява, че хората, описващи чувствата си нюансирано, по-добре разглеждат различни гледни точки от онези, които ги наричат само „добри“ или „лоши“.

Така може да разберем, че раздразнението от чуждо мнение идва не непременно от чуждо невежество, а от собствена трудност да се изразим или страх да не изглеждаме неумни. Това подпомага критична проверка на аргументите и преосмисляне на позицията.

То може да обясни и защо осъзнатото присъствие помага на някои хора да разсъждават по-рационално. Наблюдаването на вътрешните състояния позволява разпознаване и избягване на автоматични реакции срещу противоположни мнения.

Друг подход е ролевата игра. В едно изследване участниците приемат вътрешен образ, който отговаря на трудности с научна обективност и аналитична дистанция. След това са по-отворени по спорни теми, включително израелско-палестинския конфликт. Ползите се запазват поне пет месеца.

Можем и да поставим несъгласието в по-широк житейски контекст. В разгорещен спор забравяме многото си идентичности, ценности и таланти, сякаш цялата ни стойност зависи от правотата по един въпрос. Припомнянето на лоялност, творчество или чувство за хумор може да намали заплахата. Това изглежда най-ефективно при хора, които вече признават възможната си пристрастност.

Накрая, трудните емоции могат да се възприемат като знак за развитие. Експерименти показват, че напомнянето за способността за когнитивен растеж насърчава по-конструктивен разговор с различно мислещи хора. Грешките стават възможности за учене и е по-лесно да приемем, че стари убеждения са били неточни.

Долбиър и колегите ѝ подчертават, че много техники изискват още проверки в различни условия и вероятно ще се появят нови. Наличните изследвания все пак са обещаващо начало. Авторът възнамерява да използва част от методите, когато собствените му убеждения бъдат оспорени.